БЪДЕЩЕ НЕЗАБРАВИМО – ФАЗА VI
Небето е цвят
ноември – декември 2021
В последния си, шести етап „Бъдеще незабравимо“ (Future Unforgettable) ще събере художествени жестове, които ще внесат характер на антитези и изводи от реализираните пет етапа досега, които носеха до голяма степен изследователски и документален характер. Този етап ще предостави искри от собствените си интерпретации за бъдещето на изкуството, средата и институциите. Интерпретации, които предстои да се разгръщат и след формалния край на Future Unforgettable в архива му и предстоящите бъдещите дейности на Сариева.
Както целият Future Unforgettable, така и последната, шеста фаза се характеризира с хибридност и структурна полифоничност, тя напуска динамичния наратив, като оставя място за ненаративна и непространствена среда. Курирането и комуникирането тук са съответно развиване на прохождащи смисли във форми, насочване, осветяване, съставителство, приютяване на жестове, свързване.
Ценности на шестата фаза са отворените системи, местата за среща, съавторството, общата среда, отстъпването на намерението пред случайността, възможността за безконфликтна пресечност, непреднамерената емпатия, интуицията вместо институцията, споделеността като място за възникване на непритежаван център, взаимоотношенията като единствен характер на формата и стойността.
Шестата фаза на Future Unforgettable се опитва да даде допир до логика, в която терминът „съвременно изкуство“ и прилежащите към него системи и взаимоотношения биха могли да се адаптират и осъществят в пълен смисъл на съвременно, но и биха могли да останат термин, маркирайки конкретен етап в изкуството. В тази логика хипотетично изкуството би могло да продължи напред и да реализира смисъл на „сегашно изкуство“, като за това се постави в динамична ситуация на среща и обмен. Тези среща и обмен са буквално амплитудата, която го реализира. И когато тук говорим за реализиране, това е една логика на съвременността, в която липсва авторство с познатата и приета досега тежест на едноименен създател. Експериментира се с възможността авторството (както и колекционирането или курирането) да е „поемане“, „продължение“, а не просто „притежание“, което формално асоциираме с материалното. Така „съвременното“ на творението съществува и влияе във времето в качеството си на такова не толкова с форма и формални белези, а със ситуация – производна и комплексна, била тя предпоставена или дори случайно появена.
Тази логика на шестата фаза на Future Unforgettable се предполага от неизбежността на времето, в което живеем, в което има паралелни реалности, дублирани реалности, сливане на моментите, потоците, комплексно възприятие, множество контексти и идентичности. И тъй като в такава реалност няма тотална физическа или формална репрезентация, а тя остава извънпространствена, ориентир и пристан за реалността е чувството.
Предпоставяйки, че без сетива няма възприемане на изкуство, без „очите“ на другия няма изкуство, без светлина цветът и формата не съществуват, фаза VI на Future Unforgettable се назовава „Небето е цвят“. Като реферира към незавършената творба на Рада Букова „Небето е цвят“ (2014), творба с две очи и четири ръце, реализирана с участието на Ангелина Кръстева. В тази творба художничката въвлича още един човек, който е незрящ, той владее други сетива и способности за възприемане на светлината, промените и пространството, които са чужди на художничката. Творбата се създава в съвместна работа, обсъждане, експерименти и протича с паралелно общуване, в което се въвеждат различни обогатяващи сетивности нива на възприемане. Виждането значи усещане, осъзнаване и впускане.
Фаза VI на Future Unforgettable ще представи основната си изложба „Colour Words in Prologue“, самостоятелна изложба на автора Руди Нинов (Sarieva, Пловдив, между 19 ноември – 30 декември 2021); ще реализира на същото място и в същия период изложбен жест „Ръчно тъкан козяк, 2.40х1.70 см“ като ситуация, експеримент и предложение за бъдещите „места за среща“; ще предложи мисловната карта „The Mad Carpetmaker = Лудият килимар“, 2021 – творба на Лъчезар Бояджиев, комплементираща тази логика. През събитието Collectors’ Forum, лекция и разговор с колекционера от Перу Карлос Марсано, ще отвори различна переспектива за колекционирането по-скоро като свързване на логики и продължение на пътя на творбата. Фаза VI на Future Unforgettable ще оповести и публикува новосъздадения „Манифест на щастието“, 2021, на УЛТРАФУТУРО (Боряна Росса и Олег Мавроматти). Фаза VI на Future Unforgettable ще даде възможност за разливане и развиване на визуалния си, текстови и социален характер, чрез „звуковата стенопис“ на проф. Георги Арнаудов – български композитор на симфонична, камерна, филмова и театрална музика, преподавател в Нов български университет. В по-късните си проявления Фаза VI на Future Unforgettable ще представи сътрудничество с авторката Рада Букова.
Името на шестата фаза на Future Unforgettable е вдъхновено от творбата на Рада Букова „Небето е цвят“, 2014.
Основна изложба
Colour Words in Prologue
Руди Нинов
самостоятелна изложба
куратор: Веселина Сариева
Sarieva, Пловдив
19 ноември – 30 декември 2021
Откриване: 19 ноември, 17:00 – 20:00 ч.
в присъствието на автора
Галерия SARIEVA има удоволствието да представи първата самостоятелна изложба на представлявания от галерията автор Руди Нинов „Цветни думи в пролог“.
„Цветни думи в пролог“ е основната изложба на Фаза VI на курираната от Веселина Сариева мултижанрова ситуация в сферата на визуалните изкуства „Бъдеще незабравимо“ (Future Unforgettable), която се реализира в шест тематични и времеви етапа през септември – декември 2021 в различни градове и пространства в България и онлайн.
Изложбата „Цветни думи в пролог“ включва новосъздадени творби: поредица картини, рисунки и скулптури, направени по време на световната пандемия в ателието на автора във Франкфурт, Германия. Наред с тях е представена и керамична инсталация от осемдесет сферични предмета, озаглавена „Моите любими неща“, придружена от своеобразна работа с тапети.
Руди често работи едновременно по няколко поредици скулптури, картини и рисунки в продължителен период от време. Творбите са създадени в едно и също студийно пространство, което позволява постоянна формална обратна връзка между всяка една от тях и образува по този начин непреднамерени взаимоотношения. Смисълът се открива в тяхното явно различие, при което всяка завършена творба служи като двигател на следващата под формата на химическа реакция.
Подобно на единичен кадър от 35-милиметрова фотографска лента всяка творба представя своеобразна среда (пространство), светлина (цвят) и персонажи (форми). По-голямата сюжетна линия се разкрива в рамките на група творби, като по този начин допринася за ефектите на неподвижността, движението и продължителността, уловени в картините.
Незавършената поредица малки картини „Без заглавие (Fêtes, 1971)“, изработена върху изхвърлен картон от книги с твърди корици, разкрива езиковата логика и синтаксис, които направляват нейния непрекъснато увеличаващ се речников състав в самите картини. Разнообразни по композиция и цвят, творбите предизвикват всевъзможни асоциации, които могат да бъдат обвързани с някакъв непознат език, дочути звуци или обикновени музикални визуализации. Подобно на срички и думи, закачени на стената редом до останалите творби от изложбата, те разкриват отношението на Руди към абстракцията чрез две ясно отграничени, но съседни перспективи: формалната и личната. Малкият мащаб на творбата притегля зрителя в едно лично пространство, където той попада в интимен диалог със свободната и експериментална обработка на всяко отделно пространство от страна на художника.
Формалният аспект проличава ясно в неговото интелигентно, но привидно небрежно използване на боята като изразно средство. Тя е нанесена плоско и в ярки цветове, квадрати, правоъгълници, спирали и други прости форми, които привидно нахлуват и избликват от една невидима, но фундаментална координатна мрежа, действаща като музикална партитура спрямо цялата поредица. Творбите обхващат една почти безкрайна референтност с излаз към поезията, киното и други произведения на изкуството.
Една творба от поредицата – спирала, съставена от множество малки хартиени изрезки – е пряка препратка към всеизвестното произведение на Анри Матис „Охлювът“ от 1953 г. Руди казва: „Видях тази творба за първи път в галерия „Тейт“ в Лондон, когато бях на единадесет. Семейството ми току-що се бе преместило да живее в Лондон и имаше един начален период, когато майка ми беше безработна. През това време тя се погрижи да ме заведе до всеки музей с безплатен вход в града. Никой от нас не говореше английски, така че просто се разхождахме и разглеждахме. Никой от нас не се занимаваше с изкуство, но постоянно се запознавахме с него. Поради някаква причина тази картина остана в ума ми и аз непрекъснато се сещах за нея през годините. По време на пандемията усетих голяма доза смирение и искреност около себе си и вероятно заради това реших да осъществя на дело преживяването, свързано с тази картина като един вид скромна почит.“
–
Руди Нинов е роден през 1992 г. в България, живее и работи във Франкфурт, Германия. През 2021 завършва известната Художествена академия Städelschule във Франкфурт. Творбите му са излагани в много институции и галерии в Европа и по света като Kunsthal 44Møen, Мьон; SARIEVА, Пловдив; Galleria Continua, Сан Джиминяно; Sotheby’s, Франкфурт; Galeria Ginsberg, Лима; Национален дворец на културата, Театър „Азарян“, Галерия „Васка Емануилова“, София, измежду други.
Изложбен жест
Килимът
Ръчно тъкан козяк, 2.40х1.70 см
Sarieva, Пловдив
19 ноември – 30 декември 2021
Лекция и разговор
Collectors’ Forum
eсенна сесия
Collecting is Connecting
лектор Карлос Марсано
в разговор с Веселина Сариева
20 ноември 2021, събота
събитието може да бъде гледано във Facebook и YouTube каналите на Фондация „Отворени изкуства“
През събитието Collectors’ Forum, лекция и разговор с колекционера от Перу Карлос Марсано, „Бъдеще незабравимо“ (Future Unforgettable) Фаза VI ще отвори различна перспектива за колекционирането по-скоро като свързване на логики и продължение на пътя на творбата.
За Карлос Марсано колекционирането е свързване, глобална практика. Според него колекционерството е изграждане на връзката между творбите и артистите. Важно е да се създаде бъдеще за прохождащите артисти, чрез създаването и поддържането на отношения в артистичната екосистема. Карлос подхожда към колекционерството като към практика, а не статус. Той се интересува от откриването на млади таланти, подкрепа на инициативи и „случването на нещата“.
Когато стартира колекционерството си, Карлос Марсано (Перу), първоначално се фокусира върху предколумбовото изкуство. По-късно, през 2003 г., докато живее в Бразилия, той е завладян от съвременното изкуство и започва да го колекционира. Тъй като той харесва да вижда еволюцията на художниците във времето, колекцията му се фокусира върху млади и развиващи се артисти. Карлос е съосновател на Artus, нова платформа в Перу за подкрепа на местни артисти чрез резидентни програми за пребиваване в чужбина. В момента той ръководи комитета по подбор на Museo arte de Lima MALI, Перу и е член на International Leadership Council на New Museum в Ню Йорк.
Лимитиран принт
Манифест на щастието, 2021
УЛТРАФУТУРО
наличен през ноември и декември в Sarieva, Пловдив и избрани галерии в София
“Манифест на щастието”, 2021 на УЛТРАФУТУРО е публикуван през декември 2021 от Фондация “Отворени Изкуства”, като част от последната Фаза VI на курираната от Веселина Сариева мултижанрова ситуация в сферата на визуалните изкуства Future Unforgettable.
За творбата Боряна Росса споделя:
Текстът „Манифест на щастието“ се появи след разговори за смисъла на живота, неговата краткост и значението на изкуството. Манифестът несъмнено е вдъхновен от престоя ни в Балчик тази година (2021), от слънцето, морето, красивите птици, които летят пред прозореца, в контраст с типично мрачните телевизионни новини по Българска телевизия, в добавка към катастрофалното положение в света по време на втората година от пандемията.
Усещане за пребиваване на малкото островче на един земен рай, изолиран от ужасите на разпадащото се мироустройство и подлото антихуманно състезание между различните ваксини и т.н. Прииска ни се да създадем зона на комфорт поне на територията на изкуството. Изход, място, където можем да се отпуснем, да си поемем дъх след локдауните, смъртите и абсолютната несигурност за бъдещето.
Струва ни се, че в момента е наистина важно да намерим начин да се изправим срещу тоталния кошмар на този свят, да намерим лек против депресията и отчаянието. Но трябва да се отбележи, че още в самото начало на пандемията имахме идеи за „вълшебно” преодоляване на проблемите, свързани с тази ситуация. Частично изпълнението на тези мисли имаше място в интерактивния ЗУМ пърформанс “Антикоронавирус Храм на ваксинациите“, 2020, с участието на артисти като Селма Селман, Питър Лий, Войн де Войн, Ясен Згуровски, Патрик Бьомке, Александра Кулик, Шуан Лиу, Антония Пашова и Мартина Стефанова.
В пърформанса всеки участник трябваше да измисли „вълшебно“ лекарство-пърформанс против Ковид-19. Трябва да отбележим, че самият пърформанс, който се случи около шест месеца преди появата на първата ваксина, препращаше към странното поведение на някои познати художници в тази ситуация, а именно Елена Ковилина, която утвърждаваше, че притежава вълшебна технология, която предотвратява болестта. Става дума за специално устройство, което тя носеше постоянно.
Първоначално ни се струваше, че това е налудничаво, но после решихме, че подобна вяра в нещо странно, в нещо като техноплацебо не е лишена от смисъл и дори може да спаси вярващите от зараза чрез мобилизиране на силите на тялото. Това, разбира се, бяха нашите мисли по време на неизвестността и хаоса преди разработването на ваксините.
Тогава за нас изведнъж стана очевидно, че дори едно странно средство като това псевдоустройство дава на човек надежда и ние просто нямаме право да критикуваме никого за това. В крайна сметка всеки оживява доколкото може. По-късно, за съжаление, се оказа, че хората, които се придържат към тази нова стратегия, в никакъв случай не са толкова невинни, защото се присъединиха към армията антиваксъри. Така че на базата на всичко това манифестът възникна като средство за излизане от мрачната безизходица.
По-късно, вече през 2021 г., започнахме да мислим каква ще да е тази територия на изкуството, която да ни отдели от мрака, какви са художествените проблеми, които това изкуство поставя и как цялата тази идея се отнася към по-широкия контекст на щастието извън конкретиката на пандемията. Тези проблеми на изкуството сме описали и в самия манифест. Манифестът също е и логическо продължение на всички останали манифести, които сме писали, свързани с равенството и антидискриминацията. Косвено е свързан с технологиите, ако мислим за тях като за методи, „магии“ или дори ритуали, а не толкова като за технически изобретения. Може би манифестът разкрива по-скоро аспект от мислите и работата ни, който не е достатъчно видим в предишните ни произведения и отразява нашата любов към изкуството, което говори за дружбата и добротата чрез изображения на симпатични и мили обекти и герои. В илюстрациите сме включили изображения от любими още от детството ни филми и художници, които са ни вдъхновявали, успокоявали и създавали чувство за комфорт и щастие още в ранното ни детство, когато сме се чувствали толкова изгубени и уплашени, както в моментите на хаос и несигурност в юношеството или в по-зрелите ни възрасти.
Мисловна карта
The Mad Carpetmaker = Лудият килимар, 2021
Лъчезар Бояджиев и Веселина Сариева
налична през ноември и декември 2021 в Sarieva, Пловдив и достъпна онлайн
За килима Лъчезар Бояджиев и Веселина Сариева споделят:
За какво говорим тук? Къде сме от тук нататък? Защо, с кого и как ще продължаваме?
Нашият килим е и реален, и въображаем; той е малко луд, малко футуристичен и малко носталгичен. Той е супер съблазнителен и пределно гостоприемен за да ни прехвърли към бъдещето.
В тази рисунка – „ментална карта“, са наслоенията от боя и лепила, които вече не се виждат, но са следи от мислите и материалите, които: а/ са придошли от света върху работната маса на артиста; б/ са били обработени там нейде; и в/ са се отпечатали като белези от раждането на килима и начална точка от връщането им обратно в света като произведение на изкуството, като предложение за размисъл, и като материал за бъдещи ангажименти.
Всеки килим, но особено нашият, носи както следите на своите създатели, така и визиите на своите ползватели. Той е вълшебен, той е пълзящ, той е летящ и той е „наш“, за всеки, който поиска да поседне заедно и да сподели думи върху приютяващата му повърхност. Килимът е обект, който дефинира място за дебат. В миналото там може и да са се водили битки, а в бъдещето може да има и кавги, и смирение, и кой знае какво още… Той е тепих за дебати (нещо като словесно джудо, може би…) и килим за колективен покой и сплитане на идеи.
Основната му отлика е, че той се мести; той пътува… Отива на места и се намества върху пода, там където и навсякъде, където хората търсят концентрация извън изкуството по стените или ПР действията отвъд тях.
Килимът е инструмент и метафора, които се появяват върху тази рисунка като ментална карта – продукт на сътрудничество, спорове и разговори, както частни, така и публични между един артист и един човек, който прави възможна появата на изкуство!
–
Килимът
Събуваш се и сядаш, или просто го хващаш.
Времева капсула в местата и разговорите за изкуство.
Среща в изкуството.
Пространство в пространството.
Нещо между нещата.
Нещо, което се случва, докато всички или останалите неща са заети да се случват.
Нещо, което променя.
Бъдещето на всяка арт институция.
Всеки килим, който е разбран като място за среща над и отвъд институцията.
Творба на изкуството, която без да е тотем, е материализиран обект.
Свободен от притежания.
Изискващ истинност.
Разпадащ се и сътворяващ се.
Дишащ.
Това е всеки килим.
Вашият килим е.
Бел.: ………………………………? (Тук – Вашите мисли! Добре дошли!)
Звукова стенопис
…долу и горе…
Проф. Георги Арнаудов
26 ноември – 30 декември 2021
За творбата си проф. Арнаудов споделя:
„…долу и горе….“ е звукова стенопис, автономен обект за съзерцание, конструкт на физическия и социален процес, който предполага комуникация с него и потъване в сетивното усещане на протичането на целия паноптикум от звуци.
Съществуването на звуковата стенопис в пространството и времето е свободно и може да бъде положено както в зала или на открито, така и в мрежата.
Подобно на храмовите фрески, звуковата стенопис може да бъде слушана в цялост, на части или в безконечност, а всичко това следва да бъде приемано като спонтанно действие без намерение.
Механосетивния процес на това слушане изисква липса на усилие, бездействие и спонтанна чувствителност към движението на молекулите на всеки един звук.
Двете части на творбата са обща конструктивна единица, среда на среща на различни взаимодействия между звук, текст и жест, пресичане на подходи, основани на интуиции, които изграждат формата на случаен принцип, като съчетание между празнота и зараждащия се от тишината звук, който координира жестовете на словото, тялото и самопораждащото се съзнание.
–
Проф. Георги Арнаудов е роден през 1957 г. в София. Автор е на редица симфонични, камерни, вокални, хорови и сценични творби, които му носят национални и международни отличия и награди. Негови произведения са имали премиери в престижни концертни зали като Royal Festival Hall в Лондон, Carnegie Hall в Ню Йорк, Concert Haus във Виена и други. Творбите му са включени в множество антологии на музиката на XX и XXI век и издания на световно известни изпълнителни. Понастоящем проф.Арнаудов е преподавател в департаментите “Музика” и “Театър” на Нов Български Университет и Националното музикално училище “Любомир Пипков” – София.
© Future Unforgettable, 2021